Кафе пауза

Колко е важна Библията

2009-09-16T09:52:00.001+03:00

“Библията ще те кара да страниш от греха и греха ще те кара да страниш от Библията.”

По отношение на начина ни на живот, ние или трябва да се върнем обратно към Божието Слово като стандарт за живот, или към джунглата (света).

Правилото за живот в джунглата е “по-силният оцелява”, докато правилото на живот в Библията е “Божията любов, показана, чрез Исус Христос е достатъчна, за всички.”

Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.

Исус Навиев 1:8

Пъзелът на нашия живот

2009-09-10T13:10:00.001+03:00

Всеки един от нас подрежда един пъзел – пъзела на живота. Всеки започва от различно място, едни от ъглите, други от средата, трети по друг начин. Всеки се опитва, по своят си начин да нареди пъзела.

Интересното, е че в пъзела на живота на всеки човек, последното парченце се намира най-трудно, понякога дори не се намира. Това е пърченцето наречено “удовлетворение”. За да разбереш дали човек е намерил това последно парченце просто го попитай: Задоволен ли си от живота си? Много ще отговорят “да”, и ще започнат да изброяват различните парченца от пъзела, които са успели да подредят … но дълбоко, вътре в тях си, те не са удовлетворени. Ние винаги търсим нещо.

В тази липсваща частица от пъзела ние слагаме: пари, алкохол, връзки, грандоманщина, известност … но нищо не е трайно и се оказва, че нито едно от тези парченца, не е истинското.

Най-лошото в живота става, когато в определен момент пъзела на живота ни започва да се разпада. Всички връзки, които сме изградили, всички пари, които сме събрали … изведнъж изчезват или се стопяват. Тогава, преди края на живота си ние започваме да живеем нов живот … живот на укрепване на пъзела.

Едно нещо трябва да знаем тазо липсваща частица от пъзела е Бог. Бог е този, в който всяко наше желание бива задоволено, Той е по-важен и по-силен и по … по … по от всичко друго в живота. Когато сложим Бог в липсващата част от пъзела на нашия живот … тогава ние биваме напълно задоволени.

И хубавото е, че ние можем да започнем да редим пъзела на нашия живот, като започнем с Бог. Тогава всичко става ясно и разбрано. Имаме цел в живота си.

А най-хубавото, е че Бог е този, който сплотява парченцата на нашият пъзел, и той никога няма да се разпадне.

“и всичко чрез Него се сплотява”

Колосяни 1:17

“Ти си ни създал за Себе Си и сърцата ни не намират покой, докато не си починат при Теб” (Бл. Августин, Изповеди, ккнига I)

Разделенията

2008-10-06T11:24:00.001+03:00

Пазете се от разколи, така съдирате Христовата Църква. Пазете се от това да не показвате реципрочна любов един към друг, това е вътрешно разделение, което в самия си корен е външно разцепление. Пазете се от духът на разделението.

За да избегнете всичко това, недейте да казвате "Аз съм Павлов" или "аз съм Аполосов," това бе главното нещо, което доведе то разцеплението в Коринт. Не казвайте "Това е моят пастор, най-добрият на света. Искам само него, пък другите си ги взимайте" Всичко това води до разединение и разделение на това, което Бог е съединил.

Никой пастор не презирайте, нито пренебрегвайте! Не издигайте никой над другите, за да не нараните него и в последствие Божието дело!Недейте да нападате никой пастор поради непостоянство; не, дори и не за някои негови грешки въпреки, че може и да сте прави!

Дори и не се замисляйте за разделение със вашите събратя, независимо дали тяхното мнение съвпада с вашето или не! Само, защото някой не се съгласява със всичко, което казвате, не означава, че той/тя греши. Бъдете търпелили с тези които не се съгласяват със вас! Не осъждайте тези, които не гледат на нещата по същият начин, по който вие гледате, или които си мислят, че е тяхно свещенно задължение да ви противоречат, както в големите, така и в малките неща.

И най вече се пазете от това да сте обидчиви, сприхави и непонасящи критика.

Джон Уесли

И така, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

Матей 19:6

Глупак ли си?

2008-06-02T10:12:00.001+03:00

Предишната Събота имахме събиране на класа и си говорихме на всякакви теми. Не може да си представите колко оживени разговори може да се водят, след като съучениците ти разберат, че си пастор.
В разгорещилата се дискусия, една от темите бе за просперитета и това, колко е важно човек да е успял в живота. Повечето се съгласиха с това, че за да има човек смислен живот, той трябва да живее като придобива постоянно и много, за да бъде постоянно и много щастлив. Заключението бе, че просперитета е хубаво нещо, хубаво е да успяваш и да имаш много, защото това носи радост.

По принцип, много от хората са съгласни с тази сентенция – да си успял в живота е хубаво нещо, носи ти радост и пълнота в живота. Трябва да се съгласим обаче, че това твърдение представя един проблем за християните, а именно въпроса който всички противници на християнството задават: „Ако има добър Бог, защо той позволява лошите хора да просперират/да им се случват добри неща, докато добрите страдат?” Защо един, който се занимава с убийства, проституция, наркотици има пари и палати, и е ... проспериращ, докато аз, малкият аз, който оставам верен на Бог и спазвам закона на държата до дупка ... понякога няма и какво да ям? Това е може би най-старият аргумент, който хората са имали и имат против съществуването на Бог.
Сега съм в средата на серия проповеди от книгата Еклексиаст. В глави 6-7 Кохелет дава отговор на този въпрос. В тези глави той разглежда живота от гледна точка на това твърдение: „просперитета е хубаво нещо, хубаво е да успяваш и да имаш много, защото това носи радост.” Понякога дори и християните живеят с това виждане, забравяйки Бог – просто стават много заети с просперитета, че забравят тялото Христово, забравят и Бог. Те стават много критични към всичко и всеки. Мислят си, че ако са проспериращи, Бог е с тях.
Кохелет казва: аз не мисля така!
Всъщност, знаете ли кой е единственият човек в Библията, който бива лично наречен от Бог глупак? Не е атеиста, не е убиеца, не е изнасилвача, а е:
... Нивите на един богаташ родиха много плод. И той си каза: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си. И реши: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и богатството си. И ще кажа на душата си: Душо, имаш много, натрупано за много години; пенсионирай се успокой се, яж, пий, весели се.
А Бог му рече: Глупако! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
Лука 12:16-21

Ти глупак ли си?

Малко по малко

2008-05-22T14:12:00.001+03:00

Творението може да знае само това, което Бог му дава за всеки ден да знае . Ако то предварително знае, какво Бог иска от него, то никога няма да има мир в себе си. Има дни, в които си мислех, че моята любов е идеална, но когато ми се избистряше духовният поглед разбирах, че имам доста недостатъци. В началото не ги знаех всичките, понеже Божията любов така ги бе подредила, за да мога да ги разбера стъпка по стъпка. Само така можех да бъда запазена и смирена, само така можех да понасям себе си и околните.

Всеки ден аз чувствам как тези недостатъци, тези мръсни петна от очите ми, биват премахвани с идването на чистата Божия любов. Ние не можем да видим тези недостатъци, понеже ако ги видим, няма да можем да издържим на ужаса. И така, Бог ни оставя да си мислим, че сме съвършенни, докато продължава да премахва мръсните петна. От време на време усещам, че моят духовен растеж ми помага, само за да мога единствено да разбера, че има още доста път да извървя.

Тези недостатъци може да се видят само в огледалото на Божията истина, огледалото на Неговата чиста любов, в което като се огледаме, всичко което сме мислили за изправено, се оказва криво.

Катерина от Геноа

Не бъдете толкова наивни и самоуверени. Може да паднете на носа си толкова лесно, колкото всеки друг човек. Забравете за самоувереността - няма полза от нея. Търсете увереността в Бога.

1 Коринтяни 10:12 (The Message)

Самотата

2008-03-13T07:40:00.001+02:00

Съвременният живот, като се има предвид увеличаващото се бреме на времето, ни дава малка, но скъпоценна възможност за проницателност. Ние бързаме от една задача към друга, емоциите и мислите си ги изразяваме на бегом и много рядко спираме, за да вникнем в това, което може да ни казват. Дори и хора, които правят по няколко неща наведнъж имат нужда от време насаме със себе си.
В такъв тих момент, на чаша кафе, на повърхността на живота ни може да излезе болка породена от липсата на споделяне. Ние жадуваме да споделим нашите преживявания със някого - и хубавите и лошите. Имаме нужда да споделим с някой неизговорените молитви, които не ни е удобно да кажем на глас по време на църква, и преживявания като момента, в който за първи път разбрахме, че Бог е изцерил нашите сърца след години на скръб и болка.
А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. (Йоан 9:25)

Божието присъствие

2008-03-12T11:20:00.001+02:00

Исус Христос донесе свобода на цялото творение, което Той създаде. Нашата най-голяма трудност е да примем истината, че не разбираме как стана това освобождение. Ние искаме свободата да дойде по начин, по който е най-удобен за нас. Най-често, обаче, свободата идва, след като загубим контрол.

Живот без болка ...

2008-01-10T07:50:00.001+02:00

Когато преминаваме през трудни моменти, замисляме ли сме се, че нашият живот заслужава да е по-лесен? Не да е напълно безболезен, но чак пък толкова .... Нещо, което трябва да знаем е, че много от нас имат т.нар пристрастяване към усмихването. Какво искам да кажа? Когато ни заболи, ние покриваме болката с медикаменти, удаваме я, или се преструваме, че я няма.

Дълбоко в себе си, си мислим, че живота би трябвало да е много по-лесен. Истината е обаче, че истинският живот не е без болка.

На всички ни се иска Бог да махне със вълшебната Си пръчица над изпълнените ни с болка сърца, и изведнъж да ни се върне усмивката на лицето. Интересното е, че Бог отказва да направи това. Болката е това, което ни кара да коленичим. Болката е това, което ни изцежда силите и ни кара да застанем смирено пред Бог. Болката е това, което ни кара да имаме едно по-дълбоко взаимоотношение с Бог.

"Бог ни шепне в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но в нашите болки Той крещи. Болката е Божият "мегафон", който събужда оглушалия свят." К.С. Луис

Жажда за Бог

2007-12-13T21:51:00.001+02:00

Всички мъже и жени жадуват за Бог. Тази жажда обаче, е доста често замаскирана или погрешно тълкувана, но факта си остава: жаждата за Бог съществува. На всеки един човек му се иска да извика „Господ мой и Бог мой,” но този вик е удавен в морето на съмнение, неподчинение; претъпен е от болката на всекидневието, както и замаскиран от посредствените удобства в живота.

Тогава става нещо – дума, случка, сън – и изведнъж се появява усещането за невероятна Благодат, смайващо Желание, предизвикателна Надежда и решителна Вярност. Усещането обаче, само по себе си не е достатъчно. Занемарено, то се превръща в религиознен сантиментализъм или романтични хленчения. Или по-лошо, втвърдява се и се превръща в патриотично високомерие или фарисейско снобарство. Ролята на пастора е да пренебрегне всички субективности и идеологии, и да излезе на открито като назове това усещане със истинското му име: Бог.

Юджийн Питърсън

Защото ще дойде време, когато хората няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите желания, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. НО ТИ бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си. (2 Тимотей 4:3-5)

Мъдроста на глупавите

2007-12-11T00:54:00.001+02:00

Може би най-добрият пример в историята на човечеството, илюстриращ г лупостта на мъдрите, е начина, по който мъдреците от изток отидоха при Ирод Велики, царят на Юдеите, за да научат местонахождението на святото дете, което току що се бе родило. И тримата, дори и за малко не се усъмниха, когато Ирод ги накара задължително да му кажат къде е бебето, за да може и той самият веднага да побърза, и да покаже уважението си към новородения цар.

За късмет на святото дете, след като мъдреците от изток бяха отведени от звездата в обора, и си оставиха подаръците, на тях им бе известено на сън за мръсните планове на Ирод. Уплашени, те избягаха от него като от чума и се върнаха у дома по заобиколен път.

Ирод бе побеснял, когато разбра какъв номер му бе извъртян от мъдреците, и заповяда всяко дете от околията - две годишно или по-малко - да бъде убито. Въпреки огромната власт, която имаше, Ирод знаеше, че има един с памперси, който бе по-силен от него. И може би, това е и най-добрият пример в историята на човечеството за мъдростта на глупавите. Матей 2

Адвент

2007-12-04T15:07:00.001+02:00

Около шести век след Христа, Църквата определя четирите недели предшестващи Бърни Вечер за време на духовна подготовка. Това е време на духовна подготовка за пристигането на Божият Син – Исус Христос на земята.Този период от време се нарича Адвент (лат. advenire), което означава пристигане.

Някои хора, които истински обичат Рождество Христово, понякога изгубват неговото истинско значение. Колко от нас, които сме свикнали с традициите, баниците, гозбите ... подаръците ... забравяме за влажната ясла, тъмната нощ и затворената врата на станоприемницата?

Колко от нас споделят жадуването на старозаветните пророци, които са очаквали Месията хиляди години преди той да дойде със болка на сърце, като са гледали лошото по света? Понякога сме толкова заети със неща, които, ако се замислим не са много важни, че не можем да чуем малкият и тих Божи глас във нас.

В следствие на това, Рождество за нас си остава просто една ... Коледа; не се усеща никаква истинска радост, и никакъв дух на очакване не се намира в нас. Ние не усещаме силата, която излъчва яслата на младенеца.

Ето защо времето на Адвент е време, през което ние съзнателно подготвяме себе си, за да подновим или подсилим желанието си за преоткриване на истинското значението на Рождество Христово. Това е и времето, през което можем да се замислим и да си отговорим, защо наистина имаме нужда от Спасител.

Ако не обърнем голямо внимание на това, как стана Рождество Христово, ще пропуснем целият смисъл на празника. Това идване не е нещо, което се е случило в миналото – преди 2000 години. Това е идване, което става тук и сега, в сърцето на всеки един от нас.

Адвент не е само празник, в който ние си спомняме – или празнуваме някаква годишнина. Адвент е възможност, която ни се дава всяка година, за да можем да обмислим бъдещето си, а именно Вторият Адвент – второто пристигане на Господ Исус Христос.

Сами разбираме, че картините на художниците или филмите на рождествената ясла не са достатъчни, за да се обясни значението на Рождество Христово. Да, Бог дойде в един обор пълен с животни, но това същото дете бе и човека, който бе разпънат на Голгота, и който възкръсна - нашият Спасител.

Вътре в яслата лежи и кръстът, и надеждата за спасение и възкресение.

За да можем да разберем това със сърцето си, се изисква почит, уважение, благоговение и смирение.

Изисква се и ... вяра

Някой ще попита: На каква основа се надяваш толкова?

Аз пък ти казвам – вместо да питаш и постоянно да се съмняваш, нека станем като децата и да рискуваме като повярваме.

Мария го направи. Също и овчарите и мъдреците от Изток.

Ще повярваш ли на това Рождество Христово?

Ще се замислиш ли за твоята нужда от Спасител?

Ще подготвите ли сърцето си и дома си за пристигането на Царя, за пристигането на Спасителят - Емануил – Бог със нас?

О да би раздрал Ти небето, да би слязъл ... (Исая 64:1)

Огледалото на душата

2007-11-29T22:29:00.001+02:00

Няма по-добро огледало , в което можем да видим нашите нужди, от Десетте Божии заповеди. Чрез тях можем да намерим това, което ни липсва, и това, което трябва да търсим. Чрез тях можем да разберем, че вярата ни е слаба, надеждата ни е малка, и че малко обичаме Бог. Можем да видим, че не хвалим и славим Бог толкова, колкото хвалим и славим себе си. Също можем да видим, че не обичаме Господа нашият Бог с цялото си сърце. Когато прозрем тези неща, ние трябва да ги положим пред Бог, да Му ги изплачем, и да поискаме помощ, и с цялата си увереност да очакваме тази помощ, като вярваме, че сме чути, и че ще ни бъде показана милост. Мартин Лутер

"Аз съм Иеова твоят Бог ... Да нямаш други богове освен мене. Не си прави кумир, или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята...Не изговаряйте напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му. Помни съботния ден, за да го освещаваш ... защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. Почитай баща си и майка си , за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог. Не убивай. Не прелюбодействувай. Не кради. Не свидетелствувай лъжливо против ближния си. Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти." Изход 20: 2-17

Да простим на Църквата

2007-11-25T21:55:00.001+02:00

Много от нас са били наранени от Църквата по една или друга причина. Понякога вината е била наша, понякога сме станали просто невинна жертва. Понякога с право се сърдим, понякога не. Виже както казва известият богослов Хенри Нуен относно нашата простителност към Църквата:

„Когато сме наранени от Църквата, нашето изкушение е да я отхвърлим. Когато я отхвърлим, обаче, за нас става много трудно да поддържаме връзка със живият Христос. Когато кажем „ обичам Исус, но мразя Църквата” ние загубваме не само Църквата, но и Христос.

Предизвикателството към нас, е да простим на Църквата. Това е доста трудно, понеже тя почти никога не си иска прошка, поне не официално. Църквата, като често грешаща човешка организация, има нужда от нашата прошка, докато тя, в образа на живият Христос, продължава да ни прощава.

Много е важно да мислим за църквата не като нещо „ей там”, а като общество от страдащи и слаби хора, от които ние сме част, и с които заедно, намираме нашият Господ и Спасител.” Хенри Нуен

И така избрани от Бог за този нов живот в любов, облечете се от конфекцията, която Бог е избрал за вас: състрадание, милост, смирение, скромност, дисциплина. Бъдете уравновесени, задоволявайте се със това да сте на второ място, бъдете бързи да прощавате, когато ви обиждат. Прощавайте толкова бързо и пълноценно, както Господ ви е простил. Независимо, с какво друго ще се облечете – винаги се обличайте с любов. Това ви е основната, за всеки сезон дреха. (Колосяни 3:12-14 Msg)

Как да се молим?

2007-11-21T20:52:00.001+02:00

... църковните водачи трябва да престанат да се молят: "Господи, благослови това което правя" и да започнат да се молят "Господи, помогни ми да правя това, което ти благославяш." Рик Уорън

Уорън, Рик. Целеустремена Църква. Нов Човек, София, 2006. ст. 13

Четири степени на любовта

2007-11-19T12:31:00.001+02:00

Кои са четирите степени на любовта? Първата, ние се обичаме заради самите нас. Понеже не сме духовни, а плътски, не се интересуваме за нищо друго, което не се отнася за нас. Когато разберем, че не можем да съществуваме сами, ние започваме да търсим Бог, за наша собствена облага. Това е втората степен на любовта: да обичаме Бог, но само за наша собствена облага.

Ако започнем да се покланяме и да идваме при Бог пак, и пак, чрез молитва, четене на Библията, и послушание; тогава, малко по малко, започваме да познаваме Бог чрез нашата опитност. Ние влизаме в сладка интимност с Бог, и вкусвайки Неговата благост преминаваме в третата степен на любовта. Сега вече ние обичаме Бог не за наша собствена облага, а заради самият Него. Трябва да се знае, че в тази трета степен на любовта, ние трябва да стоим тихи и в страхопочитание за доста дълго време.

Аз не съм сигурен, че четвъртата степен на любовта, в която трябва да обичаме себе си само заради Бог, може да бъде напълно постигната в този живот. Но когато това стане, ние ще можем да усетим радостта в Господа, и ще можем да забравим за себе си. Когато тези моменти настъпят, тогава ние ставаме един дух и един разум с Бог.

Аз мисля, че това е, което пророка иска да каже: "Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята." Той със сигурност е почувствал, че когато влезе в духовната сила на Господ, той ще остави своето си его на страна, и цялото му естество, във духа, ще помни само Божията правда. Бернард Клерво

Един дух, различни дарби

2007-11-15T21:01:00.001+02:00

Правилно е да се каже, че всеки един от нас трябва да изпълни мисията на своя живот, която му е дадена от Бог, и да живее живота си за Божията слава, и за доброто на другите. Всеки един от нас трябва да следва призванието си и да върши възложената му работа, според дадените му от Бога дарове и капацитет.

Същият дъх, който кара флейтата да свири, кара кавала както и гайдата да засвирят; и въпреки това, звука който излиза е различен, в зависимост от инструмента. По същият начин, един Дух работи в нас, Божиите чада, но резултатите са различни. Въпреки това, Бог е прославен според темперамента и личностните характеристики на всеки един от нас. Садху Синдар Сингх

"Дарбите са различни; но Духът е същият ... който разделя на всеки поотделно, както иска." (1 Коринтяни 12:4,11)

Взор към вечността ...

2007-11-13T18:07:00.001+02:00

Създадената човешка душа има също и две очи. Едното представлява силата да се взреме във вечността. Другото ни помага да се взираме във времето и създадения свят, като по този начин ни помага да различим величественото от не толкова величественото.

Но тези две очи, които са част от нашата душа не могат да функционират едновременно. Ако нашата душа се взира във вечността използвайки дясното око, то лявото, трябва да престане да функционира, все едно че е умряло. И обратно, ако лявото око трябва да бъде фокусирано върху нещата от света (погълнато от времето и творението), то пък на свой ред ще попречи на взирането във вечността на дясното око. Мартин Лутер

"А вашите очи са блажени, защото виждат" (Матей 13:12)

Вярата ...

2007-11-12T01:45:00.001+02:00

"Опасното в моя живот е моята "работа" като християнин. Всеки ден аз подлагам своята вяра на риск. Никога не съм виждал Бога. В един свят, където всичко може да бъде претеглено, обяснено, измерено, подложено на психологически или научен анализ, аз продължавам да държа в центъра на своя живот един Бог, когото никое око не е виждало, никое ухо не е чувало, и чиято воля никой не може да изследва. Ето, това се казва риск." Юджийн Питърсън

... който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене. Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери. (Матей 10:38-39)