Пазете се от разколи, така съдирате Христовата Църква. Пазете се от това да не показвате реципрочна любов един към друг, това е вътрешно разделение, което в самия си корен е външно разцепление. Пазете се от духът на разделението.

За да избегнете всичко това, недейте да казвате "Аз съм Павлов" или "аз съм Аполосов," това бе главното нещо, което доведе то разцеплението в Коринт. Не казвайте "Това е моят пастор, най-добрият на света. Искам само него, пък другите си ги взимайте" Всичко това води до разединение и разделение на това, което Бог е съединил.

Никой пастор не презирайте, нито пренебрегвайте! Не издигайте никой над другите, за да не нараните него и в последствие Божието дело!Недейте да нападате никой пастор поради непостоянство; не, дори и не за някои негови грешки въпреки, че може и да сте прави!

Дори и не се замисляйте за разделение със вашите събратя, независимо дали тяхното мнение съвпада с вашето или не! Само, защото някой не се съгласява със всичко, което казвате, не означава, че той/тя греши. Бъдете търпелили с тези които не се съгласяват със вас! Не осъждайте тези, които не гледат на нещата по същият начин, по който вие гледате, или които си мислят, че е тяхно свещенно задължение да ви противоречат, както в големите, така и в малките неща.

И най вече се пазете от това да сте обидчиви, сприхави и непонасящи критика.

Джон Уесли

И така, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

Матей 19:6

Предишната Събота имахме събиране на класа и си говорихме на всякакви теми. Не може да си представите колко оживени разговори  може да се водят, след като съучениците ти разберат, че си пастор.

В разгорещилата се дискусия, една от темите бе за просперитета и това, колко е важно човек да е успял в живота. Повечето се съгласиха с това, че за да има човек смислен живот, той трябва да живее като придобива постоянно и много, за да бъде постоянно и много щастлив. Заключението бе, че просперитета е хубаво нещо, хубаво е да успяваш и да имаш много, защото това носи радост.

По принцип, много от хората са съгласни с тази сентенция – да си успял в живота е хубаво нещо, носи ти радост и пълнота в живота. Трябва да се съгласим обаче, че това твърдение представя един проблем за християните, а именно въпроса който всички противници на християнството задават: „Ако има добър Бог, защо той позволява лошите хора да просперират/да им се случват добри неща, докато добрите страдат?” Защо един, който се занимава с убийства, проституция, наркотици има пари и палати, и е ... проспериращ, докато аз, малкият аз, който оставам верен на Бог и спазвам закона на държата до дупка ... понякога няма и какво да ям? Това е може би най-старият аргумент, който хората са имали и имат против съществуването на Бог.

Сега съм в средата на серия проповеди от книгата Еклексиаст. В глави 6-7 Кохелет дава отговор на този въпрос. В тези глави той разглежда живота от гледна точка на това твърдение: „просперитета е хубаво нещо, хубаво е да успяваш и да имаш много, защото това носи радост.” Понякога дори и християните живеят с това виждане, забравяйки Бог – просто стават много заети с просперитета, че забравят тялото Христово, забравят и Бог. Те стават много критични към всичко и всеки. Мислят си, че ако са проспериращи, Бог е с тях.

Кохелет казва: аз не мисля така!

Всъщност, знаете ли кой е единственият човек в Библията, който бива лично наречен от Бог глупак? Не е атеиста, не е убиеца, не е изнасилвача, а е:

... Нивите на един богаташ родиха много плод. И той си каза: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си. И реши: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и богатството си. И ще кажа на душата си: Душо, имаш много, натрупано за много години; пенсионирай се успокой се, яж, пий, весели се.

А Бог му рече: Глупако! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?

Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

Лука 12:16-21

                                       Ти глупак ли си?

Творението може да знае само това, което Бог му дава за всеки ден да знае . Ако то предварително знае, какво Бог иска от него, то никога няма да има мир в себе си. Има дни, в които си мислех, че моята любов е идеална, но когато ми се избистряше духовният поглед разбирах, че имам доста недостатъци. В началото не ги знаех всичките, понеже Божията любов така ги бе подредила, за да мога да ги разбера стъпка по стъпка. Само така можех да бъда запазена и смирена, само така можех да понасям себе си и околните.

Всеки ден аз чувствам как тези недостатъци, тези мръсни петна от очите ми, биват премахвани с идването на чистата Божия любов. Ние не можем да видим тези недостатъци, понеже ако ги видим, няма да можем да издържим на ужаса. И така, Бог ни оставя да си мислим, че сме съвършенни, докато продължава да премахва мръсните петна. От време на време усещам, че моят духовен растеж ми помага, само за да мога единствено да разбера, че има още доста път да извървя.

Тези недостатъци може да се видят само в огледалото на Божията истина, огледалото на Неговата чиста любов, в което като се огледаме, всичко което сме мислили за изправено, се оказва криво.

Катерина от Геноа

Не бъдете толкова наивни и самоуверени. Може да паднете на носа си толкова лесно, колкото всеки друг човек. Забравете за самоувереността - няма полза от нея. Търсете увереността в Бога.

1 Коринтяни 10:12 (The Message)

Съвременният живот, като се има предвид увеличаващото се бреме на времето, ни дава малка, но скъпоценна възможност за проницателност. Ние бързаме от една задача към друга, емоциите и мислите си ги  изразяваме на бегом и много рядко спираме, за да вникнем в това, което може да ни казват. Дори и хора, които правят по няколко неща наведнъж имат нужда от време насаме със себе си. 

В такъв тих момент, на чаша кафе, на повърхността на живота ни може да излезе болка породена от липсата на споделяне. Ние жадуваме да споделим нашите преживявания със някого - и хубавите и лошите. Имаме нужда да споделим с някой неизговорените молитви, които не ни е удобно да кажем на глас по време на църква, и преживявания като момента, в който за първи път разбрахме, че Бог е изцерил нашите сърца след години на скръб и болка.

А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. (Йоан 9:25)

Исус Христос донесе свобода на цялото творение, което Той създаде. Нашата най-голяма трудност е да примем истината, че не разбираме как стана това освобождение. Ние искаме свободата да дойде по начин, по който е най-удобен за нас. Най-често, обаче, свободата идва, след като загубим контрол.

Когато преминаваме през трудни моменти, замисляме ли сме се, че нашият живот заслужава да е по-лесен? Не да е напълно безболезен, но чак пък толкова .... Нещо, което трябва да знаем е, че много от нас имат т.нар пристрастяване към усмихването. Какво искам да кажа? Когато ни заболи, ние покриваме болката с медикаменти, удаваме я, или се преструваме, че я няма.

Дълбоко в себе си, си мислим, че живота би трябвало да е много по-лесен. Истината е обаче, че истинският живот не е без болка.

На всички ни се иска Бог да махне със вълшебната Си пръчица над изпълнените ни с болка сърца, и изведнъж да ни се върне усмивката на лицето. Интересното е, че Бог отказва да направи това. Болката е това, което ни кара да коленичим. Болката е това, което ни изцежда силите и ни кара да застанем смирено пред Бог. Болката е това, което ни кара да имаме едно по-дълбоко взаимоотношение с Бог.

"Бог ни шепне в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но в нашите болки Той крещи. Болката е Божият "мегафон", който събужда оглушалия свят." К.С. Луис

Всички мъже и жени жадуват за Бог. Тази жажда обаче, е доста често замаскирана или погрешно тълкувана, но факта си остава:  жаждата за Бог съществува. На всеки един човек му се иска да извика „Господ мой и Бог мой,” но този вик е удавен в морето на съмнение, неподчинение; претъпен е от болката на всекидневието, както и замаскиран от посредствените удобства в живота.  

Тогава става нещо – дума, случка, сън – и изведнъж се появява усещането за невероятна Благодат, смайващо Желание, предизвикателна Надежда и решителна Вярност. Усещането обаче, само по себе си не е достатъчно. Занемарено, то се превръща в религиознен сантиментализъм или романтични хленчения. Или по-лошо, втвърдява се и се превръща в патриотично високомерие или фарисейско снобарство. Ролята на пастора е да пренебрегне всички субективности и идеологии, и да излезе на открито като назове това усещане със истинското му име: Бог.

Юджийн Питърсън

Защото ще дойде време, когато хората няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите желания, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. НО ТИ бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си. (2 Тимотей 4:3-5)